Как да подредим и разкрасим невзрачните места от градината

Във всяка градима има не малко кътчета, които през ранна пролет изглеждат не много добре, докато не ги скрие лятната зеленина. И мястото в тях е малко, и почвата е такава, че ни се струва, че там никакви цветя не биха расли.





В такъв случай на помощ идват срамежливите ранни пролетни цветя, които могат да се посадят във всеки ъгъл на градината. Към тези растения спадат не само кокичетата и незабравките, но и по-ярките на външен вид мускари и иглика. Даже и ранните сортове лалета могат да се чувстват отлично и в не съвсем плодородна почва.

От гореспоменатите растения може да рахвърляте из цялата градина оригинални миниатюрни композиции, които през пролетта ще ви зарадват с красотата и свежестта си докато се появи зеленината. Може да ги посадите под короните на дърветата, близо до многогодишни храсти, до стените на къщата, до пътечките, в алпинариумите, до водоемите, на най-неочакваните места. Те ще успеят да разцъфнат преди появата на гъстата растителност, тъй като слънцето достига до всяко кътче на градината. А ярките и ухаещи композиции от ранна есен привличат в градината полезните насекоми, които постоянно ще прелитат и ще събират нектар, а после дружно ще опрашват и плодовите дървета и храсти.

Горските ранни растения (мак, гълъбови очички и др.) ще се чувстват много комфортно близо до дървета, без да изискват специални условия. Достатъчно е да изкопаете от гората няколко храста с корените и да ги посадите във вашата градина – ще си осигурите красота за дълги години. Тези диви деца на природата охотно приемат ролята на градинари, образувайки пищни израстъци, цъфтящи дори по-обилно, отколкото в гората.

Ще се спрем по-подробно на игликата. Тя не е отишла далече от своите диви родственици, независимо от голямото количество нови декоративни сортове, разработени от селекционерите. Игликата цъфти рано напролет, дори латинското й име – Prímula, означава първа. Игликата е многогодишно тревисто растение, има къси нишковидни корени, листата й са захванати в основата на сттблото в розетка. Над пищната възглавница от листа се издигат съцветия с най-разнообразни отенъци. Цъфти продължително време.

Преди появата на многото сортове, в градините се среща само ранната иглика с малки жълти цветчета. Наричали са я още агънце, пролетен първоцвет, ключенце. Какво общо има тук ключенцето? Съществува красива легенда. Веднъж апостол Петър, пазейки райската врата, случайно изпуснал връзката със златните ключове от небесното царство. Падайки на грешната земя, те се разпръснали, а там, където те докосвали земята, се появявало златно цветенце. Изпратеният да намери ключовете ангел успял да ги вземе, но техният блясък и красота се превърнали в малки прелестни цветя.

Основната грижа за игликата се свежда до разрохкване на почвата, премахване на бурените и поливане. За посаждането им се търсят места, в които е желателно да няма пряка слънчева светлина, а полусянка. На слънце цъфтенето значително се съкращава, и като цяло растението страда от излишна топлина и загуба на влага. Затова е необходимо обилно да се полива, когато е много топло и сухо времето. Когато някой цвят прецъфти е необходимо да се отреже, за да не се образуват нови израстъци, за да не губи растението сили за образуване на семена, ако те не са нужни за размножаване.

Разделянето на игликата се извършва един път на 3-4 години през пролетта или юли-август, може и веднага след цъфтежа. Храстчето се разделя на различни по големина части, но задължително във всяка част трябва да има поне една пъпка. Ако игликата не се дели дълго време, тя ще замръзне през зимата, защото коренището заема голяма част от почвата и не е вкоренено в земята изцяло, а е оголено. По тази причина е необходимо всяка година през есента да се добавя нова плодородна почва. Старите растения цъфтят по-малко и по-лесно замръзват през зимата.

Да се върнем към декорирането на градинските площи. Ако почвата е съвсем непригодна, все пак има изход: достатъчно е изкопаете голяма яма, запълвате я с плодородна почва и посаждате вашата композиция от пролетната иглика. В местата, в които е възможно да се събира влага, на дъното на ямата направете дренаж от камъни и едър пясък, и чак след това прибавете плодородната почва. Така вече дори и да се увеличи влагата след пролетните дъждове, тя няма да е страшна даже и за луковичните растения. В такова гнездо вашата композиция ще расте дълги години без проблеми. Особено ако не забравяте да сменяте плодородната почва.

RSS абонамент

Запази в Favorites

0 коментара | Добави

Цветята в нашата градина

За декоративни цели растенията започват да се използват много отдавна, първи са били лотосът и розата. За първи път декоративното цветопроизводство се появява преди около пет хиляди години в Египет, а развъждането на цъфтящи растения в градините започва на остров Крит и в Персия

Красиви цъфтящи цветя имало в Древен Китай и Индия, където са заемали важно място при провеждането на празници и религиозни обряди.

В Китай най-често са отглеждали божур, гарден и камелия, освен това, китайците се прекланяли пред красотата на цветовете на сливовото дърво. В Индия свещено цвете е бил лотосът, който считали за символ на духовна чистота и пренасяли в жертва на боговете. В Япония се прекланяли пред красотата на орхидеята, хризантемата, цветовете на бамбука и сливата.

През втората половина на V век преди новата ера под персийско влияние се появили големи декоративни градини в Гърция, в които между растенията поставяли скулптури, декоративни водоеми и фонтани. В много частни домове в Гърция и Рим съществували малки градинки, а в крайградските вили римските граждани устройвали истински паркове.

С времето цветята били не само украшение, но и символ. Изобразявали ги върху знамена, картини, гербове. В Средните векове цветята често символизирали чувствата на хората: подарявайки цвете, човек без думи можел да изрази своето отношение към всеки. Например, маргаритата означавала ненавист, лалето – признание в любов, момината сълза – тайно влюбване, а латинката – страстна любов.

Красотата на цветовете и значението, което им се придавало, е повлияло в много от направленията в живописта – появили се цели школи, занимаващи се изключително с изобразяването на растения. Голямо разпространение в изкуството получили орнаментите изобразяващи цветя. Изображенията на цветя украсявали тъканите, кухненските съдове, дрехите.

В Европа цветята се отглеждали основно в манастирските и кралските градини, където били разпространени такива растения, като лилия, ирис, нарцис, шафран, слез, мразовец и др. В XV-XVI век в Европа започнали да отглеждат зюмбюла, лалето и анемонията.

Увлечението към цветята залива Европа в края на XVII век. В това време от Африка, Азия, Америка португалски и испански мореплаватели започват да превозват в Европа култивирани видове на неизвестни дотогава декоративни растения, от които получили много различни сортове и разновидности, които по декоративни качества многократно превъзхождали своите предци.

От Америка били пренесени такива популярни растения, като латинката, многогодишната астра (или богородичка), рудбекия, канна, босилек и много други.

По-късно, в началото на XIX век, в Европа се появяват немофил, “жълто маймунско цвете” (растение с жълт цвят, обича влажни места), многогодишен люпин.

В съвременния свят, където голяма част от населението живее в градовете, сред стъкло и бетон цветята както и преди се явяват символ на радостта и красотата. Много хора искат да имат до себе си дори един мъничък кът от живата природа.

Декоративните растения, които лятно време се отглеждат на двора на вилата, а зимата в стаята, могат да носят радост и да оживяват обкръжаващата ни среда през цялата година.

RSS абонамент

Запази в Favorites

0 коментара | Добави