Цветята в нашата градина

За декоративни цели растенията започват да се използват много отдавна, първи са били лотосът и розата. За първи път декоративното цветопроизводство се появява преди около пет хиляди години в Египет, а развъждането на цъфтящи растения в градините започва на остров Крит и в Персия

Красиви цъфтящи цветя имало в Древен Китай и Индия, където са заемали важно място при провеждането на празници и религиозни обряди.

В Китай най-често са отглеждали божур, гарден и камелия, освен това, китайците се прекланяли пред красотата на цветовете на сливовото дърво. В Индия свещено цвете е бил лотосът, който считали за символ на духовна чистота и пренасяли в жертва на боговете. В Япония се прекланяли пред красотата на орхидеята, хризантемата, цветовете на бамбука и сливата.

През втората половина на V век преди новата ера под персийско влияние се появили големи декоративни градини в Гърция, в които между растенията поставяли скулптури, декоративни водоеми и фонтани. В много частни домове в Гърция и Рим съществували малки градинки, а в крайградските вили римските граждани устройвали истински паркове.

С времето цветята били не само украшение, но и символ. Изобразявали ги върху знамена, картини, гербове. В Средните векове цветята често символизирали чувствата на хората: подарявайки цвете, човек без думи можел да изрази своето отношение към всеки. Например, маргаритата означавала ненавист, лалето – признание в любов, момината сълза – тайно влюбване, а латинката – страстна любов.

Красотата на цветовете и значението, което им се придавало, е повлияло в много от направленията в живописта – появили се цели школи, занимаващи се изключително с изобразяването на растения. Голямо разпространение в изкуството получили орнаментите изобразяващи цветя. Изображенията на цветя украсявали тъканите, кухненските съдове, дрехите.

В Европа цветята се отглеждали основно в манастирските и кралските градини, където били разпространени такива растения, като лилия, ирис, нарцис, шафран, слез, мразовец и др. В XV-XVI век в Европа започнали да отглеждат зюмбюла, лалето и анемонията.

Увлечението към цветята залива Европа в края на XVII век. В това време от Африка, Азия, Америка португалски и испански мореплаватели започват да превозват в Европа култивирани видове на неизвестни дотогава декоративни растения, от които получили много различни сортове и разновидности, които по декоративни качества многократно превъзхождали своите предци.

От Америка били пренесени такива популярни растения, като латинката, многогодишната астра (или богородичка), рудбекия, канна, босилек и много други.

По-късно, в началото на XIX век, в Европа се появяват немофил, “жълто маймунско цвете” (растение с жълт цвят, обича влажни места), многогодишен люпин.

В съвременния свят, където голяма част от населението живее в градовете, сред стъкло и бетон цветята както и преди се явяват символ на радостта и красотата. Много хора искат да имат до себе си дори един мъничък кът от живата природа.

Декоративните растения, които лятно време се отглеждат на двора на вилата, а зимата в стаята, могат да носят радост и да оживяват обкръжаващата ни среда през цялата година.

RSS абонамент

Запази в Favorites