Градинарството като древно изкуство

През 20-те години на миналия век (1926 г) класикът на руското овощарство В.В.Пашкевич казва за старото и новото в този отрасъл: „Овощарството е толкова старо, че началото му се губи в мъглата на доисторическите времена...”




Някога човечеството е живяло в градини – така древните поети са си представяли „златния век”. Следите на първата овощна градина се губят в каменния век. Но за всички ценни плодни култури хората са задължени на Близкия Изток. Според легенда, Земният рай – библеиският Едем – се е намирал именно там.

В древна Персия градинарството се е считало за занаят, достоен за царе. Кир младши и Кир старши собственоръчно са засаждали плодни дървета.

Вергилий е обучавал своите ученици не само на поезия, но и на градинарство.

Епикур купил градина специално за да „учи и мечтае”.

В средните векове в много градове на Европа градинарите, занимаващи се с присаждане, са се считали за значими личности.

През XI век монасите в Киевска Русия отглеждали вишни, ябълки, круши, сливи, френско грозде, малини, киви и даже грозде.

През XII век Юрий Дългоръки води със себе си от юг монаси градинари, а неговият син Андрей Боголюбски внася от Киев във Владимировското княжество известните и сега Владимировски вишни.

През XIV век Москва се е славила с градините си. Най-древните московски градини, принадлежащи на патриарх Алексей, са се намирали на брега на Москва река срещу Кремълския хълм. Един от чужденците, посетил Москва по това време, е написал: „Някои от моите сънародници предполагат и пишат, че Русия е дива пустиня, в която не растат нито овощни дървета, нито подправки. В това отношение те жестоко грешат. В Русия не само се отглеждат различни дървета, но се сеят различни семена, така, че от Русия по-лесно могат да се доставят колкото искате плодове, отколкото от което и да е друго място”.

Ученият-математик Адам Олеарий, пребиваващ в състава на посолството на Фридрих III, забелязал особени ябълки – толкова прозрачни и бели, че „разглеждайки ги на слънце, можеш да видиш семките им.”

През XVI век на хората, които са залавяни да отсичат дърво, са отрязвали дясната ръка.

През 1636 г. Август Саксонски издава закон, съгласно който всяка двойка младоженци е длъжна да засади овощно дърво.

Оттогава са минали много столетия, и се оказва, че днешните цивилизовани нации е трябвало да възприемат всички правила за размножаване, присаждане, подрязване и грижа за плодните дървета. Но за съжаление, човешката памет е толкова къса, че новите поколения отново и отново се налага да изучават „добре забравеното старо”, макар и с много нови понания. Невъзможно е без опита от старите времена. Разбира се, към стария опит се прибавят нови факти, и познанията за овощарството постепенно се разрастват.

RSS абонамент

Запази в Favorites