Бонсай - от японски „градинарство в поднос”

За първи път с отглеждането на бонсай са започнали да се занимават в Източна Азия, откъдето това изкуство се е разпространило през последните десетилетия в целия свят. Това занимание е станало толкова популярно, че неговото японско название се среща навсякъде в ежедневието на любителите на това изкуство и се превръща в международно понятие.




На пръв поглед може да се окаже странно, че изкуството, явяващо се резултат от древното китайско и японско познание за света, заинтересовало съвременния човек, въвлечен в бързия, а понякога и стремителен темп на живот, че почти не остава време за размишление. В голяма степен минутите спокойствие се превръщат за всички нас в съвършено необходима съставна част от духовната хигиена.

Ето защо отглеждането на миниатюрни дръвчета почти идеално се вписва в съвременния начин на живот на хората. Това занимание приближавава човека към природата, постепенно и безвъзвратно изчезваща от неговото обкръжение и му дава възможност за творчески отдих в рамките на неговия тесен дом с балкон, тераса или ложа.

В Китай, преди повече от петнадесет века, ставайки люлка на изкуството, и в Япония, където отглеждането на миниатюрни дървета в плитък съд достига необичайно високо ниво, този жанр има по-дълбок философски подтекст. Той изхожда от източно-азиатското възприятие на света като космическо единство. Негова основа е постоянно обновяващото се усещане за съпричастност на човека към живата природа, а така също стремеж за максимално приближаване към нейния ритъм.

Изкуството Бонсай е било реализация на принципа „посредством малкото да се види великото”, което означавало умение на малко пространство да се отрази безкрайната природа. Малкото дръвче е трябвало да има хармоничните пропорции на голямото дърво, растящо свободно в гората, на морския бряг или дървото, растящо на планински склон и брулено от ветровете. На тази основа са възникнали различните стилове и техники, базирани на познаването на законите на природата. Особено внимание се е отделяло на детайлите и способността да се проникне в същността на явленията и живота, а след това да се изрази всичко с помощта на догадки и символи. Развивала се е търпеливостта и едновременно се е освобождавала интиуция, така необходими във всяка художествена дейност. Дългото обучение се е превръщало в майсторство, резултат на което са столетните бонсаи, около които и днес всеки се спира в нямо възхищение. Съвършеното миниатюрно дърво в поднос в Китай, Япония и други страни от Източна Азия се ценят толкова високо, колкото и картините и скулптурите. Те се предават в семейството от поколение на поколение. Дървото постоянно се усъвършенства благодарение нежните грижи на човешката ръка.

Преди всичко това изкуство изразява безкрайния стремеж на човека към щастие, семейна хармония, спокойна старост. Постоянното създаване на бонсаи е един от пътищата към достигане на душевно равновесие и мъдрост, макар и проникнат с меланхолична печал и отчужденост от ежедневието.

Кое от това, което казахме по-горе, остава и се превръща в свързващо звено между миналото и бъдещето, между две епохи, често диаметрално противоположни?

Преди всичко това са чисто човешките чувства, стремеж да се украси ежедневието, притегляне към дълбоки чувства и неоходимост от това в човешката душа да зазвучат струните на наблюдателността и чувствеността, заглушавани от сивото ежедневие. Произведенията от миналото, до които ние сега се докосваме, пробуждат у нас стремеж да създаваме в рамките на своите възможности нови ценности и бит, макар и в кратките минути на отдих, в тясна връзка с природата. Поради това много от нас са привличени в отглеждането на бонсай, независимо от това, че съзнават, че пътят към съвършенството е дълъг и труден. Още повече, че това е една възможност в рамките на задължителните правила да придобиеш достатъчно широко поле за прилагане на индивидуалния вкус и способности.

Изкуството за отглеждане на бонсай в различните страни има свои специфични черти, съотетстващи на душата на хората и характера на местната природа, във времето когато традиционните философски идеи естествено, отстъпват на заден план. Огромно значение има естетическият елемент, израз на който се явява елегантното стройно дръвче, представляващо единно цяло с подноса и хармонично вписващо се в средата, за която е предназначено.

Тези критерии са още повече изтънчени в пейзажните композиции, наричани пейзажи в поднос, където от дръвчета, треви, камъни, пясък, а понякога и вода се създават миниатюрни картини на природни пейзажи.

RSS абонамент

Запази в Favorites

0 коментара | Добави

Градинарството като древно изкуство

През 20-те години на миналия век (1926 г) класикът на руското овощарство В.В.Пашкевич казва за старото и новото в този отрасъл: „Овощарството е толкова старо, че началото му се губи в мъглата на доисторическите времена...”




Някога човечеството е живяло в градини – така древните поети са си представяли „златния век”. Следите на първата овощна градина се губят в каменния век. Но за всички ценни плодни култури хората са задължени на Близкия Изток. Според легенда, Земният рай – библеиският Едем – се е намирал именно там.

В древна Персия градинарството се е считало за занаят, достоен за царе. Кир младши и Кир старши собственоръчно са засаждали плодни дървета.

Вергилий е обучавал своите ученици не само на поезия, но и на градинарство.

Епикур купил градина специално за да „учи и мечтае”.

В средните векове в много градове на Европа градинарите, занимаващи се с присаждане, са се считали за значими личности.

През XI век монасите в Киевска Русия отглеждали вишни, ябълки, круши, сливи, френско грозде, малини, киви и даже грозде.

През XII век Юрий Дългоръки води със себе си от юг монаси градинари, а неговият син Андрей Боголюбски внася от Киев във Владимировското княжество известните и сега Владимировски вишни.

През XIV век Москва се е славила с градините си. Най-древните московски градини, принадлежащи на патриарх Алексей, са се намирали на брега на Москва река срещу Кремълския хълм. Един от чужденците, посетил Москва по това време, е написал: „Някои от моите сънародници предполагат и пишат, че Русия е дива пустиня, в която не растат нито овощни дървета, нито подправки. В това отношение те жестоко грешат. В Русия не само се отглеждат различни дървета, но се сеят различни семена, така, че от Русия по-лесно могат да се доставят колкото искате плодове, отколкото от което и да е друго място”.

Ученият-математик Адам Олеарий, пребиваващ в състава на посолството на Фридрих III, забелязал особени ябълки – толкова прозрачни и бели, че „разглеждайки ги на слънце, можеш да видиш семките им.”

През XVI век на хората, които са залавяни да отсичат дърво, са отрязвали дясната ръка.

През 1636 г. Август Саксонски издава закон, съгласно който всяка двойка младоженци е длъжна да засади овощно дърво.

Оттогава са минали много столетия, и се оказва, че днешните цивилизовани нации е трябвало да възприемат всички правила за размножаване, присаждане, подрязване и грижа за плодните дървета. Но за съжаление, човешката памет е толкова къса, че новите поколения отново и отново се налага да изучават „добре забравеното старо”, макар и с много нови понания. Невъзможно е без опита от старите времена. Разбира се, към стария опит се прибавят нови факти, и познанията за овощарството постепенно се разрастват.

RSS абонамент

Запази в Favorites

0 коментара | Добави

Цветята на балкона

Всеки знае, че всяко цветче е жив организъм, а всеки организъм има своите изисквания към околната среда – температура, влажност на въздуха и светлина. Ето защо, преди да започнете да се занимавате с отглеждането на цветя на балкона, е необходимо да се отчетат някои моменти – балконът закрит или открит е, има ли силни ветрове, колко той е осветен...






Но, за всичко това особени знания не се изискват, достатъчно е да излезете на балкона. Вашият балкон от слънчевата страна на сградата ли е? Подходящи са виещите се растения, които е необходимо да посадите така, че да засенчват прозореца. Ако балконът ви се осветява слабо от слънчевите лъчи, това не означава, че виещите се растения са затворена тема – може да ги поставите до стената, като се съобразите и изберете видове, които са издържливи на сянка.

Някои смятат, че е необходимо да се отчита цвета на стената, но всъщност вас какво ви интересува това? Не мислете, че ако вашите стени са от тъмна мазилка, трябва да засадите бели цветя, ако те не ви харесват. Така, че този момент ще го пропуснем.

Искате да имате на вашия балкон истинска градина? Но можете да се сблъскате с редица проблеми, тъй като цветята тип гергина и гладиола, посадени в малки сандъчета, няма да получават достатъчно вещества за подхранването им, следствие на което те ще растат слаби и бавно. А ако по принцип държите балконът ви да изглежда добре от улицата, повярвайте ми, в този случай гледката няма да е привлекателна.

Но няма безизходни ситуации, на помощ идват едногодишните цветя, като: невен, латинка, петуния и др. За да могат тези прелестни цветя да зацъфтят и да украсят вашия балкон, купувайте готов разсад. Може сами да си направите разсад, но е необходимо семената да положите през месец март. Препоръчвам ви здравец, фуксия (в България по-известна като Обички), с тях е по-лесно, тъй като те не са много претенциозни, цъфтят обилно и разкрасяват мястото, където са поставени, в различни прекрасни цветове.

Ако искате да се получи цветен балкон още от пролетта, то обърнете внимание на двугодишните и многогодишните цветя, като: теменужки и маргаритки. Първата година едва ли ще постигнете особена пищност на вашите цветя, но на следващата година ще се радвате на това, за което сте мечтали!

Да обърнем внимание на сандъчетата – дълбочината и ширината им трябва да е около 25 см, а дължината – до 1 м. Но не забравяйте и за укрепването им на прозорците и перилата– то трябва да е здраво, цветята са нещо красиво и не трябва те да стават причина за неприятности на тези, които ходят под терасите.

Не прекалявайте с видовете цветя, По-красиво е, когато са посадени грамотно не повече от 4 вида цветя. И съблюдавайте да са посадени на разстояние, достатъчно те да се развиват добре. Ако използвате двуредово или триредово засаждане на цветята, не забравяйте, че на преден план се садят висящите растения, по средата – неголемите обемни храстчета, високите и виещите растения – близо до вътрешната стена на балкона.

А по-нататък – въпрос на вкус. Струва ми се, че на балкона не трябва да е много пъстро, аз обикновено садя цветя с един цвят, но с различни оттенъци – например, бели и сини. За жизнерадостните хора, чийто балкони са сенчести, великолепно ще подхожда съчетанието от топли цветове – жълти, оранжеви и червени. И накрая, свежестта на зеленината създава на балкона приятна ажурна сянка, под която можете да поседите, полюлявайки се в плетено кресло!

RSS абонамент

Запази в Favorites

0 коментара | Добави